"Ателие "ОНОВА НЕЩО" в Театрална работилница “Сфумато”
Вторник, 08 Март 2016, 23:04
На 12.03.2016 г. в 20 ч. Театрална работилница “Сфумато” има удоволствието да ви покани на представянето на
Ателие ОНОВА НЕЩО
какво представлява ателието
Ателието е въвеждане на група доброволно ангажирали се с темата на проекта артисти в пространството и поетиката на бъдещия спектакъл. В този смисъл ефектът на ателието има характер и на курс по квалификация, своеобразна форма за поддържане на творческата кондиция на актьорите, както и на възможност за разширяване на хоризонта на професионалните им възможности.
Голямата цел-мечта на ателието е да предизвика възбуда в творческата природа, да създаде въздух за живеене около видението на новия проект.
ОНОВА НЕЩО,
дето тебе те вижда целия,
а ти му виждаш само окото.
/по Радичков/
АТЕЛИЕ за срещите на човека с тенци, вампири, върколаци, веди, самовили в лудите треви на Балканите.
Както вече се досещате АТЕЛИЕТО ще има за модели/натурщици доста странни „плътеници” – архетипни персонажи, които веднъж вече са напуснали телесната си обвивка, станали са на духове, а после са метаморфозирали в човекоподобни създания. Според създателя на аналитичната психология К. Г. Юнг, /чиито изследвания по темата също могат да бъдат полезни на участниците в ателието/, „архетиповете не се разпространяват чрез традицията, езика и миграцията, а могат да се появят спонтанно, по всяко време, на всяко място и без каквото и да е външно влияние…самият архетип е празен и чисто формален, нищо друго освен „facultas praeformandi” възможност за представяне, която е дадена a priori. Самите представи не са унаследени, такива са само формите, и в този смисъл те са подобни на инстинктите, които също се определят само от формата. Съществуването на инстинктите, както и това на архетиповете, не може да бъде доказано, докато не се проявят конкретно.”
Един от начините за обяснение на психологическата основа за появата на разказите за вампири е ТРАСЦЕНДЕНТНАТА ФУНКЦИЯ, която според Юнг е връзка между реалното и образното, хвърляща мост над бездната между съзнанието и несъзнаваното. „трансцендентната функция произтича от обединението на съзнавани и несъзнавани съдържания…Тенденцията на несъзнаваното и тази на съзнанието са именно онези два фактора, които изграждат трансцендентната функция. Нарича се трансцендентна, защота тя създава органична възможност за преход от една нагласа в друга, ще рече – без загуба за несъзнаваното. Трансцендентната функция е тясно свързана с активното въображение.”
Всъщност вампирите/тенците/върколаците и т.н., са нередовни мъртъвци. При тях има едно временно /от полунощ до „първи петли”, докато бъдат унищожени и след това пагребани според всички изисквания на традиционната култура и на църковния канон/единение между душата и тялото. Това е един неестествен, изкривен, демоничен вариант на съжителство между душата и тялото, нежелан не само от останалите живи и мъртви хора, но и от самите вампири. Едва когато станат редовни мъртъвци, те /както всички останали покойници/ ще могат да изминат пътя до небесното царство и да стигнат до възкресението, където „душата и тялото неотменно са заедно”.
Маргарита Младенова
Иван Добчев
Всички новини
Ателие ОНОВА НЕЩО
- водещи Маргарита Младенова и Иван Добчев
- с участието на актьори и студенти по актьорство
какво представлява ателието
Ателието е въвеждане на група доброволно ангажирали се с темата на проекта артисти в пространството и поетиката на бъдещия спектакъл. В този смисъл ефектът на ателието има характер и на курс по квалификация, своеобразна форма за поддържане на творческата кондиция на актьорите, както и на възможност за разширяване на хоризонта на професионалните им възможности.
Голямата цел-мечта на ателието е да предизвика възбуда в творческата природа, да създаде въздух за живеене около видението на новия проект.
ОНОВА НЕЩО,
дето тебе те вижда целия,
а ти му виждаш само окото.
/по Радичков/
АТЕЛИЕ за срещите на човека с тенци, вампири, върколаци, веди, самовили в лудите треви на Балканите.
Както вече се досещате АТЕЛИЕТО ще има за модели/натурщици доста странни „плътеници” – архетипни персонажи, които веднъж вече са напуснали телесната си обвивка, станали са на духове, а после са метаморфозирали в човекоподобни създания. Според създателя на аналитичната психология К. Г. Юнг, /чиито изследвания по темата също могат да бъдат полезни на участниците в ателието/, „архетиповете не се разпространяват чрез традицията, езика и миграцията, а могат да се появят спонтанно, по всяко време, на всяко място и без каквото и да е външно влияние…самият архетип е празен и чисто формален, нищо друго освен „facultas praeformandi” възможност за представяне, която е дадена a priori. Самите представи не са унаследени, такива са само формите, и в този смисъл те са подобни на инстинктите, които също се определят само от формата. Съществуването на инстинктите, както и това на архетиповете, не може да бъде доказано, докато не се проявят конкретно.”
Един от начините за обяснение на психологическата основа за появата на разказите за вампири е ТРАСЦЕНДЕНТНАТА ФУНКЦИЯ, която според Юнг е връзка между реалното и образното, хвърляща мост над бездната между съзнанието и несъзнаваното. „трансцендентната функция произтича от обединението на съзнавани и несъзнавани съдържания…Тенденцията на несъзнаваното и тази на съзнанието са именно онези два фактора, които изграждат трансцендентната функция. Нарича се трансцендентна, защота тя създава органична възможност за преход от една нагласа в друга, ще рече – без загуба за несъзнаваното. Трансцендентната функция е тясно свързана с активното въображение.”
Всъщност вампирите/тенците/върколаците и т.н., са нередовни мъртъвци. При тях има едно временно /от полунощ до „първи петли”, докато бъдат унищожени и след това пагребани според всички изисквания на традиционната култура и на църковния канон/единение между душата и тялото. Това е един неестествен, изкривен, демоничен вариант на съжителство между душата и тялото, нежелан не само от останалите живи и мъртви хора, но и от самите вампири. Едва когато станат редовни мъртъвци, те /както всички останали покойници/ ще могат да изминат пътя до небесното царство и да стигнат до възкресението, където „душата и тялото неотменно са заедно”.
Маргарита Младенова
Иван Добчев