Срещу течението на Хъдсън

Съвременният Човек като че ли е зациклил някъде. Заседнал е в някакво Вселенско задръстване. А сякаш не го осъзнава.

Продължава да върши едно и също, да повтаря всичко и пак, и пак, и пак... Но когато дойде мигът на просветлението, когато Човекът се огледа и разбере къде се намира, започва да си задава един въпрос. А сега накъде?

Трябва ли да се срути целия досегашен свят или може да се поправи, дали чрез някакво волево усилие да продължиш да съществуваш в него, и всъщност какви хора са нужни на това време? Какви хора успяват да се оправят в него?