Опит за летене (или “Легендата за привързаният балон”)
по текстове на Йордан Радичков
Режисьор: Дарий Чавдаров
Композитор: Преслава Божидарова
Хореография: Мариела Димитрова
Визуална среда: Дарий Чавдаров
Участват: Кристиян Стоичков, Ахмет Исмаил, Илиян Нонов, Теодор Кисьов, Николай Ганчев, Виктор Младенов, Евтимиос Триандафиллу, Георги Караиванов, Румен Ангелов, Весела Манолова, Елена Петрова, Мелани Младенова, Дебора Георгиева
Композитор: Преслава Божидарова
Хореография: Мариела Димитрова
Визуална среда: Дарий Чавдаров
Участват: Кристиян Стоичков, Ахмет Исмаил, Илиян Нонов, Теодор Кисьов, Николай Ганчев, Виктор Младенов, Евтимиос Триандафиллу, Георги Караиванов, Румен Ангелов, Весела Манолова, Елена Петрова, Мелани Младенова, Дебора Георгиева
“Макар че пъпли през калта със своята кола, натежала от черни мисли, по коловозите на път, който сякаш идва отникъде и води заникъде, Радичковият човек посмява да вдигне поглед и да се понесе във вертикала. Радичковият човек е онзи, който носи спомена за своето предназначение в света. Това е оня човек, който не позволява на верблюда да превърне душата му в пясъци, а се понася към небето, за да го пипне с пръст, пък и учи своята спешена врана да хвърчи.
Но там, свил се на топло в гюмето, винаги ще има по един, който чака да стреля на крило и да свали на земята всичко, което подхвръкне край него. И именно това прави живота в полет най-извисен, най-истински, най-ценен, защото само на ръба между отвъдното и отсамното човек може да срещне ангели и да си припомни своя корен. А това е коренът, към който всеки един от нас има нужда да се завърне. Това са природата, козата, прасето, семейството, домът, хората, за които трябва да се грижим. Този корен е земята, от която сме създадени и където, като най-ценно имане, лежат и най-ценните ни идеали. Завърнем ли се към тях, дълго след нас перушината ни ще продължава да лети из въздуха и да топли онези, които я вдигнат от земята. Спектакълът сам по себе си представлява един своеобразен “опит” за “летене” над сцената, насочен отвъд границите на физичното. А ако ние — спешаваните — успеем да се понесем из облаците, ще завържем със себе си и своя зрител, за да полетим из Вселената на Йордан Радичков и ще станем заедно нейно отражение, за да изпишем във въздуха своите стремежи с паче перо.”
Дарий Чавдаров
спектакълът е коопродукция между ТР "Сфумато" и ДKТ " Константин Величков" Пазарджик ,
Проект на независимо театрално сдружение "Друга линия" релизиран с финансовата подкрепа на Министерство на Културата
Но там, свил се на топло в гюмето, винаги ще има по един, който чака да стреля на крило и да свали на земята всичко, което подхвръкне край него. И именно това прави живота в полет най-извисен, най-истински, най-ценен, защото само на ръба между отвъдното и отсамното човек може да срещне ангели и да си припомни своя корен. А това е коренът, към който всеки един от нас има нужда да се завърне. Това са природата, козата, прасето, семейството, домът, хората, за които трябва да се грижим. Този корен е земята, от която сме създадени и където, като най-ценно имане, лежат и най-ценните ни идеали. Завърнем ли се към тях, дълго след нас перушината ни ще продължава да лети из въздуха и да топли онези, които я вдигнат от земята. Спектакълът сам по себе си представлява един своеобразен “опит” за “летене” над сцената, насочен отвъд границите на физичното. А ако ние — спешаваните — успеем да се понесем из облаците, ще завържем със себе си и своя зрител, за да полетим из Вселената на Йордан Радичков и ще станем заедно нейно отражение, за да изпишем във въздуха своите стремежи с паче перо.”
Дарий Чавдаров
спектакълът е коопродукция между ТР "Сфумато" и ДKТ " Константин Величков" Пазарджик ,
Проект на независимо театрално сдружение "Друга линия" релизиран с финансовата подкрепа на Министерство на Културата