Леонс и Лена гостува ДКТ Враца
от Георг Бюхнер
Леонс и Лена гостува ДКТ Враца
от Георг Бюхнер
Превод: Димитър Гочев
Сценична адаптация: Ростислав Георгиев
Режисьор: Ростислав Георгиев
Сценография и костюми: Антония Соколова
Авторска музика: Явор Намлиев
Участват: София Джустрова, Калоян Говедарски, Стефан Саръиванов, Огнян Симеонов, Емона Илиева, Петър Горанов, Теодор Софрониев
Сценична адаптация: Ростислав Георгиев
Режисьор: Ростислав Георгиев
Сценография и костюми: Антония Соколова
Авторска музика: Явор Намлиев
Участват: София Джустрова, Калоян Говедарски, Стефан Саръиванов, Огнян Симеонов, Емона Илиева, Петър Горанов, Теодор Софрониев
„Леонс и Лена“ на пръв поглед изглежда като банален приказен сюжет – принц и принцеса, които никога не са се срещали, трябва да бъдат венчани против волята си. Но всъщност, използвайки тази основа, Бюхнер разказва притча за
взаимоотношенията между личността и властта в една тоталитарна държава – кралство, което е пред крах. Гражданите, които живеят в него, тънат в невъобразима бедност, мизерия и нищета. Кралските постановления и заповеди не
пораждат никакво действие или промяна, но въпреки това продължават да бъдат формално изричани – изпразнени от всякакво съдържание. В кралството, зад фасадата на реда и благоприличието, които всички подчинени на краля са длъжни да поддържат, царят разпад, разгул и разврат, но от двореца продължават да се проповядват висшите ценности и идеали. Именно в този херметически затворен свят – на несвобода и диктат, на изпразнено от смисъл съществуване и механично живеене – Леонс и Лена трябва да се влюбят, а след това да наследят и да поемат отговорност за същия този свят, който дълбоко презират. Възможно ли е любовта да покълне на такава почва? Бюхнер поставя и още един въпрос, фундаментален за цялото му творчество – способен ли е човекът свободно да избира и да ръководи
своя живот и бъдеще, или е подчинен на „неумолимия, железен закон на историята, при който човекът е просто кукла и неведоми сили му дърпат конците“?
„Имах усещането, че съм смазан от ужасяващия фатализъм на историята. Индивидът е просто пяна върху вълната, величието е само случайност, властта на гения – куклено представление, нелепа борба с железния закон, при която най-голямото постижение е да осъзнаеш съществуването му, а да го надвиеш е невъзможно.“
