Мечка - Хамлетмашина
Режисьор-постановчик: Сава Лолов
Костюми: Сава Лолов, Валери Безансон
Декор: Сава Лолов, Валери Безансон
Хореография: Валери Онис
Костюми: Сава Лолов, Валери Безансон
Декор: Сава Лолов, Валери Безансон
Хореография: Валери Онис
Превод на „Мечка“ на френски: Сава ЛОЛОВ и Валери БЕЗАНСОН
Превод на „Хамлетмашина“ на френски: Жан ЖУРДЮИ и Хайнц ШВАРЦИНГЕР
Чехов: „По отношение на „Мечка“, смехът в театъра не стихва и досега. Моята „Мечка“ трябваше да се казва „Млечната крава“.“
Офелия: „Превръщам млякото от гърдите си в смъртоносна отрова. Връщам си света, на който съм дала живот.“
Чехов: „По-добре е лошо изигран Шекспир, отколкото скучно нищо.“
Офелия: „Когато премине през стаите ви с месарски ножове, ще разберете истината.“
Искахме да изиграем водевил или фарс, който да бъде толкова дързък, колкото едно концептуално произведение на изкуството.
Двама приятели се срещат в София. Единият казва на другия: „Знаеш ли разликата между инсталация и пърформанс?“ „Не“, отговаря другият…
Защо Чехов и Мюлер? Докато репетирахме „Разказът на един неизвестен човек“ на Чехов с руския режисьор Анатолий Василиев, много анализирахме структурните връзки между „Медея“ на Хайнер Мюлер и някои женски образи на Чехов: Нина в „Чайка“, София в „Платонов“ и Зинаида в „Разказът“… Докато работихме по „Мечка-Хамлетмашина“, исках да задълбоча това неочаквано сходство.
Какви са връзките с България и със „Сфумато“? „Хамлетмашина“ е написана отчасти в България и е записана в ученически тетрадка, озаглавена „bulgarian notebook“. По това време Хайнер Мюлер живее заедно с Гинка Чолакова, която Маргарита Младенова и Иван Добчев познаваха добре.
Може ли човек да е мъртъв и в същото време да не е мъртъв? Да, казва Попова в „Мечка“. Да, казват Офелия и Мюлер в „Хамлетмашина“ – мъртви и не мъртви, като Настасия Филиповна, чиито стъпки все още се чуват в коридора в „Идиот“ на Достоевски – произведение, което е толкова важно за поетиката на „Сфумато“.
Театърът е лаборатория, но възкресението е като фарс.
Превод на „Хамлетмашина“ на френски: Жан ЖУРДЮИ и Хайнц ШВАРЦИНГЕР
Чехов: „По отношение на „Мечка“, смехът в театъра не стихва и досега. Моята „Мечка“ трябваше да се казва „Млечната крава“.“
Офелия: „Превръщам млякото от гърдите си в смъртоносна отрова. Връщам си света, на който съм дала живот.“
Чехов: „По-добре е лошо изигран Шекспир, отколкото скучно нищо.“
Офелия: „Когато премине през стаите ви с месарски ножове, ще разберете истината.“
Искахме да изиграем водевил или фарс, който да бъде толкова дързък, колкото едно концептуално произведение на изкуството.
Двама приятели се срещат в София. Единият казва на другия: „Знаеш ли разликата между инсталация и пърформанс?“ „Не“, отговаря другият…
Защо Чехов и Мюлер? Докато репетирахме „Разказът на един неизвестен човек“ на Чехов с руския режисьор Анатолий Василиев, много анализирахме структурните връзки между „Медея“ на Хайнер Мюлер и някои женски образи на Чехов: Нина в „Чайка“, София в „Платонов“ и Зинаида в „Разказът“… Докато работихме по „Мечка-Хамлетмашина“, исках да задълбоча това неочаквано сходство.
Какви са връзките с България и със „Сфумато“? „Хамлетмашина“ е написана отчасти в България и е записана в ученически тетрадка, озаглавена „bulgarian notebook“. По това време Хайнер Мюлер живее заедно с Гинка Чолакова, която Маргарита Младенова и Иван Добчев познаваха добре.
Може ли човек да е мъртъв и в същото време да не е мъртъв? Да, казва Попова в „Мечка“. Да, казват Офелия и Мюлер в „Хамлетмашина“ – мъртви и не мъртви, като Настасия Филиповна, чиито стъпки все още се чуват в коридора в „Идиот“ на Достоевски – произведение, което е толкова важно за поетиката на „Сфумато“.
Театърът е лаборатория, но възкресението е като фарс.
купи билет
17 Декември, 19.00 (Основна сцена)
купи билет
18 Декември, 19.00 (Основна сцена)
02 / 943 38 90
14.00 - 19.00 ч.
почивен ден - неделя
14.00 - 19.00 ч.
почивен ден - неделя